Окончателно гласуван с 2137 гласа за и 10 гласа против

Обнародван на 21 ноември 1964 г.
 
Декрет за икуменизма
(Unitatis redintegratio)

№ на параграфите:

ПРОЛОГ         1

Глава І. КАТОЛИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ 
НА ИКУМЕНИЗМА       2-4
Единство и единственост на Църквата     2
Отношения на отделените братя с  Католическата църква  3
Икуменизмът         4

Глава ІІ. УПРАЖНЯВАНЕ НА ИКУМЕНИЗМА   5-12
Единението трябва да интересува всички     5
Църковната реформа        6
Обръщане на сърцето       7
Единение в молитвата       8
Взаимно опознаване        9
Икуменическа подготовка       10
Начини за изразяване и излагане на учението за вярата   11
Сътрудничество с отделените братя     12

Глава ІІІ. ОТДЕЛЕНИ ЦЪРКВИ И
ЦЪРКОВНИ ОБЩНОСТИ      13-18
Различните разделения       13
І. Характер и история, присъщи на източните християни  14-18
Особени характер и история на Източните църкви   14
Литургична и духовна традиция на Източните църкви   15
Собствен ред на Източните църкви      16
Собствен характер на Източните църкви в излагането на тайните 17
Заключение         18
II. Отделени църкви и
църковни общности на Запад      19-23
Състояние на тези общности      19
Изповядването на Христос       20
Изучаване на Свещеното Писание      21
Животът в тайнствата       22
Животът с Христос        23

ЗАКЛЮЧЕНИЕ        24

ЕПИСКОП ПАВЕЛ
Слуга на Божиите слуги
в единение с отците на Свещения събор
за вечна памет

Декрет за икуменизма - UNITATIS REDINTEGRATIO

ПРОЛОГ

1. Поощряването на възстановяването на единството между всички християни е едно от основните намерения на Светия втори ватикански икуменически събор. При все че Църквата бе основана една и единствена от Господа Христос, многобройни християнски общности се предлагат на хората като истинското наследство на Исус Христос. Всички те уверяват, че са последователи на Христос, но имат различни нагласи и вървят по различни пътища, сякаш самият Христос се е разделил . Подобно разделение открито противоречи на Христовата воля, скандализира света и вреди на пресвятата кауза на проповядването на Евангелието на всяко творение.
Ала Господа на времето, Който премъдро и търпеливо следва промисъла на Своята благодат спрямо нас, грешниците, напоследък започна по-обилно да излива над разделените християни духа на покаяние и желанието за единение. Многобройни са докоснатите от тази благодат хора навсякъде по света и дори сред нашите отделени братя, под въздействието на Светия Дух, се зароди едно разрастващо се с всеки изминат ден движение за възстановяване на единството на всички християни. В това движение за единство, наречено икуменизъм, участват онези, които призовават Триединния Бог и изповядват вярата в Исус Господ и Спасител, и то не само християните поотделно, а и обединените в общности, в които са чули Евангелието и които наричат своя Църква и Божия Църква. Почти всички те обаче, макар и по различен начин, се стремят към една и видима, наистина вселенска Божия църква, изпратена на целия свят, за да може светът да се обърне към Евангелието и така да се спаси за Божия слава.
Затова, като се съобразява с всичко това с радост, след като вече изложи учението за Църквата, подтикван от желанието да възстанови единството между всички ученици на Христос, Свещеният събор възнамерява да предложи сега на всички католици помощта, методите и начините, с които те самите да могат да отговорят на това Божествено призвание и на тази благодат.
 
Глава І
КАТОЛИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ НА
ИКУМЕНИЗМА

Единство и единственост на Църквата

2. Божията любов към нас се яви в това, че чрез Въплъщението Си Бог изпрати в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него, за да изкупи да събере наедно целия човешкия род . И преди да принесе Себе Си като непорочна жертва на олтаря на Кръста, Синът помоли Своя Отец за вярващите, като каза: “Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Иоан. 17:21) и установи в Църквата Си удивителното тайнство на Евхаристията, което изразява и осъществява единството на Църквата. А на учениците си даде нова заповед да се обичат един другиго  и им обеща Духът Утешител  да остане с тях завинаги като Господ и Животворящ.
Издигнат на Кръста и след това прославен, Господ Исус изля обещания Дух и чрез Него призова и обедини в единството на вярата, надеждата и любовта народа на Новия Завет, който е Църквата, както учи Апостолът: “Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:4-5).  Тъй като “всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте, ... всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:27-28). Светият Дух, Който обитава във вярващите и изпълва и ръководи цялата Църква, осъщесвява това възхитително общение на верните и така тясно ги обединява в Христа, че става Начало на единството на Църквата. Той върши различните благодати и служби  и обогатява Църквата на Исус Христос с разнообразните дарби “за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово” (Еф. 4:12).
За да установи навсякъде до свършека на вековете тази Своя Свята Църква, Христос повери на Колегията на Дванадесетте задължението да поучават, ръководят и освещават . Избра измежду тях Петър, върху когото, след като той изповяда вярата си, реши да съгради Своята Църква. На него завеща ключовете на небесното царство , а след като той изповяда любовта си, му повери всичките Свои овце, за да ги утвърди във вярата  и да ги пасе в съвършено единство , като самият Исус Христос остане завинаги върховният крайъгълен камък  и Пастир на нашите души .
Посредством вярното проповядване на Евангелието, извършването на тайнствата и изпълненото с любов управление от страна на апостолите и техните наследници, тоест епископите начело с наследника на Петър, под въздействието на Светия Дух, Исус Христос иска народът Му да расте и да усъвършенства своето общение в единството: в изповядването  на една-единствена вяра, в общото отслужване на Божествения култ и в братското съгласие на Божието семейство.
Така Църквата, единственото Божие стадо, като издигнато сред народите знаме  , поставяйки Евангелието на мира в служба на целия човешки род , изпълнява с надежда своето поклонничество към крайната си цел - небесното отечество .
Това е свещената тайна на единството на Църквата в Христа и чрез Христос, докато Светият Дух осъществява многообразните си дарове. Върховният образец и началото на тази тайна е единството на Троицата на лицата на единия Бог Отец и Син в Светия Дух.

Отношения на отделените братя с Католическата църква

3. Още от най-ранни времена в тази единна и единствена Божия църква възникнаха някои разцепления , които Апостолът остро порицава и осъжда , но през послевалите векове се породиха по-големи разногласия и немалко общности се отделиха от пълното общение с Католическата църква, понякога по вина на хора и от двете страни. Ала онези, които днес се раждат и обучават в Христовата вяра в тези общностии, не могат да бъдат обвинявани в греха на раздението и затова  Католическата църква ги прегръща с братско уважение и любов. В действителност тези, които вярват в Христос и за получили Кръщението както подобава, се намират в известно, макар и несъвършено, общение с Католическата църква. Несъмнено поради разнообразните различия между тях и Католическата църква, както в полето на учението и понякога на реда, така и по отношение на структурата на Църквата, не малки, а понякога и много сериозни препятствия се противопоставят на пълното църковно общение, към чието преодоляване се стреми икуменическото движение. И все пак, оправдани от получената в Кръщението вяра и приобщени в Христа , те основателно са удостоени с името християни и с право са признати за братя в Господа  от чедата на Католическата църква.
 Освен това някои и дори доста от елементите или благата, от чиято съвкупност е изградена и оживoтворена самата Църква, могат да съществуват извън видимите граници на Католическата църква: като писаното Божие Слово, благодатният живот, вярата, надеждата и любовта; други са вътрешни дарове на Светия Дух, а трети - видими елементи. Всички тези неща, които произлизат от Христос и водят към Него с право принадлежат на единствената Христова църква.
 Отделените от нас братя извършват също немалко свещени действия на християнската религия и по различен начин, според различното положение на всяка църква или общност, несъмнено могат действително да осъществят благодатния живот. Така че трябва да им се признае годността за отваряне на пътя към влизането в спасителното общение.
 Затова въпреки че вярваме, че не им липсват недостатъци, самите отделени църкви и общности  съвсем не са лишени от значение и ценност в тайната на спасението. И Христовият Дух всъщност не отказва да си служи с тях като средства за спасение, чиято сила произтича от самата пълнота на благодатта и истината, която бе поверена на Католическата църква.
И все пак отделените от нас братя, както поотделно, така обединени в техните общности и църкви, не се радват на онова единство, което Исус Христос пожела да разпростре над всички възродени и оживотворени от Него в едно-единствено тяло и в един-единствен нов живот: единството, което Свещеното Писание и почитаното Църковно Предание открито заявяват. В действителност, единствено чрез Католическата Христова църква, която е общото средство за спасение, може да се постигне цялата пълнота на средствата за спасение. Всъщност, според нашата вяра, Господ повери всички блага на Новия Завет единствено на Апостолската колегия начело с Петър, за да установи на земята единственото Тяло на Христос, към което трябва напълно да бъдат приобщени всички онези, които по някакъв начин вече принадлежат на Божия народ. И въпреки че докато странства по земята този народ остава изложен на греха чрез своите членове, той все пак расте в Христа и сладостно е воден от Бога според Неговия тайнствен промисъл, докато постигне в радост цялата пълнота на вечната слава в небесния Йерусалим.

Икуменизмът

4. Тъй като днес, под благодатния полъх на Светия Дух, в различни части на света с молитва, думи и дела се полагат много усилия за доближаване до пълнотата на желаното от Исус Христос единство, този Свещен събор приканва всички верни католици да разпознаят знаците на времето и изкусно да участват в икуменическото дело.
Под “Икуменическо движение” се разбират предизвиканите и насочените към насърчаване на християнското единство дейности и инициативи според разнообразните нужди на Църквата и целесъобразността на времето. Такива са, първо място, всички усилия за премахване на думите, съжденията и делата, които не отразяват безпристрастно и вярно положението на отделените братя и затова затрудняват взаимоотношенията с тях. А след това, воденият от надлежно подготвените експерти диалог, в който всеки от тях излага изоснови учението на собствената общност и ясно представя неговите характеристики, в хода на срещите между християните от различни Църкви и общности, организирани с религиозно намерение и в религиозен дух. И действително, този диалог предоставя на всички по-истинско познание и по-точна преценка на учението и живота на двете общности. Освен това тези общности постигат по-широко сътрудничество във всички начинания, които допринасят за общото благо, според изискванията на всяко християнско съзнание. А, когато това е възможно, могат да се съберат, за да се молят заедно. И накрая, всички изпитват верността си към Христовата воля относно Църквата и, както повелява дългът, полагат постоянни усилия за обновление и реформиране.
Когато се вършат благоразумно и търпеливо от верните на Католическата църква под бдителния поглед на пастирите, всички тези неща допринасят за разпространяването на равноправието и истината, на съгласието и сътрудничеството, на братската обич и единението. По този път, след преодоляването на препятствията, които пречат на съвършеното църковно единение, всички християни постепенно ще се съберат за едно-единствено Евхаристично отслужване в единството на едната и единствена Църква, с което Христос надари Своята Църква още от самото начало. Ние вярваме, че това единство ще просъществува в Католическата църква, без никаква възможност да се изгуби, и се надяваме, че то ще се расте от ден на ден до свършека на вековете.
Очевидно свързаната с подготовката и помирението работа с отделни лица, които желаят пълното общение с Католическата църква, се отличава по своята природа от отчетливата икуменическа инициатива: между тях обаче не съществува никакво противоречие, тъй като и двете произхождат от удивителното Божие разпореждане.
Верните католици несъмнено трябва да проявяват загриженост към отделените братя в икуменическата си дейност, като се молят за тях, разговарят с тях за църковните дела и направят първите стъпки към тях. Но преди всичко самите те трябва искрено и старателно да разгледат онова, което трябва да се обнови и направи в самото католическо семейство, така че неговият живот по-вярно и ясно да свидетелства за предадените от Христос чрез апостолите учение и институции.
И въпреки че Католическата църква действително притежава цялата открита от Бога истина и всички средства на благодатта, нейните членове все пак не си служат с тях, за да живеят с цялата дължима пламенност. Вследствие на това ликът на Църквата блести по-слабо пред отделените от нас братя и пред целия свят, и това забавя разрастването на Божието царство. Затова всички католици трябва да се стремят към християнското съвършенство  и да полагат усилия, всеки според собственото си състояние, за да може Църквата, която носи в тялото си смирението и мъртвостта на Христос , да се пречиства и обновява с всеки изминал ден, докато Христос я представи на Себе Си славна, без петно или порок .
Запазвайки единството във всичко необходимо, всички в лоното на Църквата, според възложената на всеки задача, трябва да съхраняват желаната свобода както в различните форми на духовния живот и реда, така и в разнообразието на литургичните обреди и дори в богословското обработване на откритата истина, и да съблюдават любовта във всичко. По този начин всички ще проявяват все по-добре с всеки изминал ден истинската католичност ведно с апостоличността на Църквата.
От друга страна е необходимо католиците с радост да признават и уважават почерпените от общото наследство истински християнски ценности, които се откриват у отделените от нас братя. Признаването на Христовите богатства и благочестиви дела в живота на другите, които свидетелстват за Христос, понякога дори с проливане на кръв, е справедливо и спасително: защото Бог винаги възхищава и удивява със Своите дела.
Не трябва да се забравя и това, че извършеното от благодатта на Светия Дух в отделените братя може да допринесе за нашето изграждане. Истински християнското никога не противоречи на истинските благодеяния на вярата и дори може да допринесе за по-съвършено вникване в самата тайна на Христос и на Църквата.
И все пак разделенията между християните пречат на самата Църква да осъществи пълнотата на присъщата ѝ католичност в онези нейни чеда, които са присъединени към нея чрез Кръщението, но са отделени от пълното общение с нея. Нещо повече, за самата Църква става по-трудно да изрази пълнотата на католичността в самата реалност на живота от всички гледни точки.
Този свят Събор с радост отбелязва, че участието на верните в икуменическата дейност расте с всеки изминал ден и препоръчва на епископите от всички краища на света старателно да я поощряват и благоразумно да я насочват.
 
 
Глава ІІ
УПРАЖНЯВАНЕ НА ИКУМЕНИЗМА

Единението трябва да интересува всички

5. Грижата за възстановяване на единението засяга цялата Църква, и вярващите, и пастирите, всеки според собствените му способности както във всекидневния християнски живот, така и в богословските и историческите изследвания. Тази грижа вече проявява в известна степен братската връзка, която съществува между всички християни, и води до пълното и съвършено единство съобразно с Божията доброта. 

Църковната реформа

6. Тъй като всяко обновление на Църквата  се състои по същество в нарасналата вярност към нейното призвание, то несъмнено е основанието за движението към единство. Странстващата Църква е призована от Христос към непрекъсната реформа, от която тя самата винаги се нуждае като човешка и земна институция. Така че, ако при някои неща в нравите, в църковния ред и дори в начина на излагане на учението - което трябва да се разграничава от хранилището на вярата, - е била проявена небрежност в зависимост от обстоятелствата, те трябва да се оправят в целесъобразно време и по подходящ начин.
Това обновление следователно е особено важно за икуменизма. Различните начини, по които обновлението на църковния живот вече е било осъществено - като библейското и литургичното движение, проповядването на Божието Слово и катехезата, апостолството на миряните, новите форми на религиозен живот, духовността на брака, учението и дейността на Църквата в социалното поле, - трябва да се считат за благоприятно предизвестяващи бъдещия напредък на икуменизма гаранции и предзнаменования.

Обръщане на сърцето

7. Няма истински икуменизъм без вътрешно обръщане. И действително, желанието за единство се поражда и узрява от обновлението на ума , от себеотричането и съвсем свободното изливане на любовта. Затова трябва да измолим от Божествения Дух благодатта на искреното себеотричане, на смирението и кротостта в служенето и в братското душевно великодушие към другите. “И тъй  – казва Апостолът на хората  –  аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира” (Еф. 4:1-3). Този призив се отнася най-вече за издигналите се в свещенически чин с намерение да продължат мисията на Христос, Който “не дойде, за да Му служат, но да послужи” (Мат. 20:28).
Към грешките спрямо единството може да бъде приложено и свидетелството на Свети Йоан: “Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас” (1 Иоан. 1:10). Затова със смирена молитва трябва да поискаме прошка от Бога и от отделените братя, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
Верните не следва да забравят, че колкото повече се стараят да водят чист живот според Евангелието, толкова по-добре ще насърчават единението на християните и дори ще го осъществят. И действително, колкото по-тясно е тяхното общение с Отца, Словото и Светия Дух, толкова по-тясно и лесно ще могат да съдействат за взаимното братство.

Единение в молитвата

8. Обръщането на сърцето и светостта на живота, заедно с частните и общите молитви за единството на християните трябва да се считат за душата на цялото икуменическо движение и с право могат да бъдат наречени духовен икуменизъм.
И действително, за католиците е обичайно често да се събират и заедно да се молят за единството на Църквата, за Която в навечерието на смъртта Си самият Спасител горещо се моли на Своя Отец: “Да бъдат всички едно” (Иоан. 17:21).
При някои особени обстоятелства като оповестените молитви “за единство” и при икуменическите срещи е позволено, и дори е желателно, католиците да се събират, за да се молят с отделените братя. Тези общи молитви несъмнено са много действено средство за измолване благодатта на единството и непринудена проява на връзките, които все още свързват католиците с отделените братя: “Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20).
И все пак общението в тайнствата не трябва да се разглежда като средство, което може да се използва безразсъдно за възстановяване единството на християните. Това общение зависи преди всичко от два принципа: проявяването на единството на Църквата и участието в средствата на благодатта. Изразяването на единството възпрепятства най-често общението. Участието в благодатта понякога го препоръчва. В зависимост от свързаните с времето, мястото и хората обстоятелства, конкретният начин на действие следва да бъде решен благоразумно от местната епископска власт, ако Епископската конференция не е разпордила нещо друго съгласно собствения си устав, или от Светия престол.

Взаимно опознаване

9. Душата на отделените братя трябва да се познава. За тази цел е необходимо тя да бъде проучена достоверно и добронамерено. Надлежно подготвените католици трябва да се запознаят по-добре с присъщите на отделените братя учение и история, духовен живот и литургия, религиозна психология и култура. Много плодотворни за тази цел са срещите на двете страни за обсъждане най-вече на богословски въпроси, на които всички се държат като равен с равен, стига само участниците в тях, под бдителния поглед на епископите, да са наистина компетентни. При такъв диалог по-ясно ще се прояви и истинското положение на Католическата църква. По този начин по-добре ще се опознае и мисълта на отделените братя и по-точно ще им бъде представена нашата вяра.

Икуменическа подготовка

10. Богословието и другите предмети, и най-вече историята, трябва да се преподават и от икуменическа гледна точка, за да съответстват по-добре на фактическата истина.
Именно затова е много важно бъдещите пастири и свещеници добре да познават разработеното тъкмо по този начин, а не полемично, богословие най-вече що се отнася до свързаните с взаимоотношенията на отделените братя с Католическата църква въпроси.
Защото необходимото обучение и духовната подготовка на верните и на монасите зависи преди всичко именно от подготовката на свещениците.
Католиците, които се занимават с мисионерска дейност по земите, където работят други християни, също трябва – особено днес – да познават породените от икуменизма в тяхното апостолство въпроси и плодове.

Начини за изразяване и излагане на учението за вярата

11. Начинът и методът за изразяване на католическата вяра ни най-малко не трябва да възпрепятстват диалога с братята. Цялото учение следва да бъде абсолютно ясно изложено. Нищо не е по-чуждо на икуменизма от фалшивия иринизъм, от който може да пострада чистотата на католическото учение и да бъде помрачен неговият достоверен и безспорен смисъл.
Същевременно, католическата вяра трябва да бъде обяснена по-задълбочено и по-точно, и така изложена и изразена, че да бъде разбрана и от отделените братя.
Освен това в икуменическия диалог, като останат верни на учението на Църквата, католическите богослови трябва да продължат да изследват Божествените тайни съвместно с отделените братя в любов към истината, милосърдие и смирение.  При съпоставянето на ученията те не следва да забравят, че съществува определен ред или “йерархия” на истините в католическото учение, поради различното им отношение с основата на християнската вяра. Така ще бъде подготвен пътят, по който тази братска надпревара ще тласне всички към по-задълбочено познание и към по-ясно проявяване на неразгадаемото Христово богатство .

Сътрудничество с отделените братя

12. Всички християни следва да изповядват пред всички народи вярата в единия и триединен Бог, във въплътения Божи Син, наш Изкупител и Господ, и с общи усилия във взаимното уважение да свидетелстват за нашата надежда, която не заблуждава. И тъй като в днешно време сътрудничеството в социалното поле се провежда широко мащабно, всички хора без изключение са призвани към това общо дело: ала преди всичко вярващите в Бога и на първо място всички християни поради удостояването си с името на Христос. Сътрудничеството на всички християни живо изразява вече съществуващото помежду им единение и още по-пълно осветлява лика на Раба Христос. Това вече установено в немалко страни сътрудничество трябва да се усъвършенства с всеки изминал ден – и преди всичко в страните, в които е в ход социалното или техническо развитие  – в праведното зачитане достойнството на човешката личност, в насърчаването на благото на мира, в продължаването на прилагането на Евангелието в обществото, в развиването на науките и изкуствата с християнски дух, както и в използването на всевъзможни лекове за преодоляване на нищетите в нашето време: например глада и бедствията, неграмотността и бедността, недостига на жилища и несправедливото разпределение на благата. Всички вярващи в Христос лесно могат да научат от това сътрудничество как по-добре да се опознаят и уважават едни други и как да подготвят пътя за единството на християните.
 
Глава ІІІ
ОТДЕЛЕНИ ЦЪРКВИ И ЦЪРКОВНИ ОБЩНОСТИ

Различните разделения

13. Сега ще разгледаме двата основни вида разцепления, засегнали изтъкания изцяло хитон на Христос.
Първите от тях се случиха на Изток било поради оспорването на догматичните формулировки на съборите в Ефес и в Халкидон, било по-късно поради разтрогването на църковното общение между източните патриарси и Римския престол.
Другите възникнаха четири века по-късно на Запад вследствие на събитията, които обикновено се наричат Реформация. Оттогава доста, както национални, така и вероизповедни общности, се отделят от Римския престол. Сред онези, които частично запазват католическите традиции и структури, се отличава Англиканската общност.
И все пак тези различни разделения значително се различават помежду си не само поради своя произход, място и време, но най-вече поради природата и сериозността на въпросите, които се отнасят до вярата и църковната структура.
Затова в желанието си да не подцени многообразните условия на различните християнски групи и да не пренебрегне все още съществуващите връзки помежду им, въпреки разделението, този свят Събор преценява за уместно да представи следните съображения, за да пристъпи към една благоразумна икуменическа дейност.

I. Особените съображения относно Източните църкви

Характер и история, присъщи на източните християни

 14. В продължение на много векове Източните и Западните църкви следваха собствения си път, обединени от братското общение във вярата и свещенодействения живот. Ала всеки път, когато помежду им възникваха несъгласия относно вярата или реда, те се обръщаха към Римския престол по общо съгласие. Светият събор с удоволствие припомня на всички, сред други много важни събития, че на Изток съществуват много отделни или поместни църкви, сред които първо място заемат Патриаршеските църкви и немалко от тях се славят с това, че са били създадени от самите апостоли. Затова източните християни проявиха и все още проявяват голямо безпокойство и загриженост за съхраняване в общението на вярата и любовта на онези братски взаимоотношения, които трябва да съществуват между поместните църкви като между сестри.
 Не трябва да се забравя също, че Източните църкви притежават от самото си начало съкровище, от което Западната църква е взела много неща в областта на литургията, на духовното Предание и на правото. Не трябва да се подценява и това, че основополагащите за християнската вяра догми, като тези за Троицата и за въплътеното от Дева Мария Божие Слово, бяха определени от проведените на Изток икуменичести събори. И че тези църкви много страдаха и все още страдат, за да съхранят тази вяра.
 Предаденото от апостолите наследство бе прието под различни форми и начини още със самото възникване на Църквата и бе различно обяснено според многообразните нагласи и условия на живот. И всички тези основания, а да не говорим за външните причини, още веднъж поради липсата на взаимно разбирателство и любов, дадоха повод за разделенията.
 Затова Светият събор приканва всички и особено онези, които възнамеряват да работят за възстановяването на желаното пълно общение между Източните църкви и Католическата църква, да се съобразяват както подобава с това специално условие на раждането и израстването на Източните църкви и с природата на техните взаимоотношения с Римския Престол отпреди разцеплението, и да съдят безпристрастно всички тези неща. Ако всичко това бъде старателно съблюдавано, то ще допринесе извънредно много за търсения диалог.

Литургична и духовна традиция на Източните църкви

 15. На всички е известно с каква любов източните християни отслужват Светата литургия и най-вече Светата Евхаристия, извор на живот за Църквата и залог за бъдната слава. Чрез нея верните в единение със своя епископ достигат до Бога Отец чрез Сина, Въплътеното Слово, умрял и прославен в изливането на Светия Дух, влизат в общение с Пресветата Троица и стават “участници в божественото естество” (2 Петр. 1:4). Така че чрез отслужването на Евхаристията на Господа във всяка една от тези църкви се съзижда и расте Божията Църква , а тяхното общение се проявява чрез съслужението.
 В този литургичен култ източните християни величаят с великолепни химни тържествено провъзгласената за Пресвята Божия майка от Икуменическия събор в Ефес винаги Дева Мария, за да бъде признат Христос в истински и собствен смисъл, съобразно Свещеното Писание, за Божи Син и за Син Човешки, и почитат много светци, сред които отците на Вселенската църква.
И тъй като, макар и отделени от нас, тези църкви имат истински тайнства и най-вече, по силата на апостолското наследство, Свещенството и Евхаристията, с които са все още тясно обединени с нас, известно общение в тайнствата, не само е възможно, но дори е препоръчително при благоприятни обстоятелства и с одобрението на църковната власт.
На Изток се намират и богатствата на изразяваните най-вече от монашеството духовни традиции. И действително, още от славните времена на Светите Отци там разцъфтя монашеската духовност, която по-късно се разпространи и на Запад и стана така да се каже първоизточник на  латинското монашеско правило, а впоследствие многократно му вдъхваше нова сила. Затова горещо се препоръчва на католиците по-често да пристъпват към духовните богатства на източните Отци, които издигат целия човек към съзерцанието на божественото.
Всички трябва да знаят, че познаването, почитането, съхраняването и подкрепянето на пребогатото литургично и духовно наследство на източните християни е изключително важно за вярното опазване на пълното християнско Предание и за осъществяването на помирението между източните и западните християни.

Собствен ред на Източните църкви

 16. Още от самото си начало Източните църкви следваха собствен ред, одобрен от Светите отци и от съборите, включително и икуменическите. И тъй като споменатото по-горе различие на обичаите и нравите ни най-малко не се противопоставя на единството на Църквата, а дори увеличава нейното достойнство и немалко допринася за изпълнението на нeйната мисия, за да премахне всякакво съмнение, Светият събор заявява, че без да забравят необходимото единство на цялата Църква Източните църкви имат способността да се управляват според собствения си ред като по-съобразен с характера на техните верни и по-подходящ за осигуряване благото на душите. Пълното съблюдаване на този традиционен принцип, който честно казано не винаги се спазва, спада към абсолютно необходимите предварителни условия за възстановяването на единението.

Собствен характер на Източните църкви в излагането на тайните 

17. Казаното по-горе относно законното различие по отношение на култа и реда трябва да бъде приложено и към различното богословско изложение на учението. При изследването на истината за Откровението на Изток и на Запад действително бяха използвани различни методи и средства за достигане до познанието и оповестяването на божествените неща. Не е чудно следователно, че някои страни на тайната на Откровението понякога са по-добре възприемани и по-добре осветени от един или от друг, така че различните богословски формулировки нерядко по-скоро се допълват, отколкото се противопоставят. Що се отнася до достоверните богословски традиции на източните християни, следва да се признае, че те са превъзходно вкоренени в Свещеното Писание, разработени и изразени в литургичния живот, подхранвани от живото апостолско Предание, от писанията на Отците и източните писатели-аскети и че се стремят към праведна постановка на живота и дори към пълното съзерцание на християнската истина.
Като благодари на Бога за това, че много източни чеда на Католическата църква, които пазят това наследство и желаят да го изживеят по-чисто и пълноценно, вече живеят в пълно общение със своите братя, които следват западното Предание, Светият събор заявява, че в различните си традиции цялото това духовно и литургично, редово и богословско наследство принадлежи към пълната католичност и апостоличност на Църквата.

Заключение         

18. След като внимателно проучи с всичко това, този Свещен събор препотвърждава заявеното от предишните свещени събори и от Римските първосвещеници: тоест че за да бъдат възстановени или съхранени общението и единството е необходимо да “не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща” (Деян. 15:28). Той горещо желае също отсега нататък в различните институции и форми на живот в Църквата всички усилия лека-полека да се насочат към осъществяването на общението и единството, особено с  молитвата и с братския диалог относно учението и най-неотложните пастирски нужди на нашето време. Той препоръчва също на пастирите и на верните от Католическата църква да установят отношения с онези, които вече не живеят на Изток, а далеч от отечеството си, за да расте братското сътрудничество с тях в духа на любовта и да се премахне всяка форма на съперничество. Свещеният събор се надява, че ако това дело бъде осъществено от все сърце, ще падне стената, която разделя Източната и Западната Църква. И най-накрая ще има еднa-единствена обител, здраво основана на крайъгълния камък, Исус Христос, Който ще направи от двете една .

II. Отделени църкви и църковни общности на Запад

Състояние на тези общности

 19. Църквите и църковните общности, които или при изключителното сътресение, започнало на Запад в края на Средновековието, или в по-късни времена се отделят от Римския апостолически престол, остават свързани с Католическата църква поради особеното си родство и тесните си взаимоотношения, дължащи се на продължителния живот на християнския народ в църковно общение през изминалите векове.
 Ала тъй като поради различните си произход, учение и духовен живот тези Църкви и църковни общности се отличават не само от нас, но в немалка степен и помежду си, е доста трудно да бъдат точно описани и ние не възнамеряваме да го направим тук.
 Макар че икуменическото движение и желанието за мир с Католическата църква далеч не преобладава навсякъде, ние храним надежда, че лека-полека у всички ще расте икуменическото чувство и взаимното уважение.
 Трябва да се признае обаче, че между тези Църкви и общности и Католическата църква има много значителни разногласия не само от исторически, социологически, психологически и културен характер, а най-вече в тълкуването на истината на Откровението. За да може по-лесно да бъде установен икуменическият диалог, въпреки тези различия, ние искаме да изтъкнем някои точки, които могат и трябва да бъдат основа и подтик към този диалог.

Изповядването на Христос

 20. Мисълта ни се насочва най-напред към християните, които открито изповядват, че като Бог и Господ И