е катедрата на РИМСКИЯ ЕПИСКОП - папата. Като наследник на св. Петър, папата е постоянния и видим принцип и основа на единството както на епископите така и на множеството вярващи.

При упражняване на своята върховна, пълна и директна власт върху цялата Църква, римският папа използва ведомствата (дикастери) на Римската курия, които изпълняват своите задължения от негово име и с неговата власт за благото на Църквите и в служба на свещенослужителите.

ДЪРЖАВНИЯТ СЕКРЕТАРИАТ е ведомство на Римската курия, което работи в най-тясно сътрудничество с папата при изпълнение на универсалната му мисия. В исторически план, Държавният секретариат възниква през ХV век като Апостолическа канцелария, в която са били изготвяни папските документи на латински (бреви, послания и пр.). Папа Лъв Х създава Secretarius intimus, кардинал ангажиран с кореспонденцията на разговорните езици основно с апостолическите нунции, покрай утвърждаващата се вече дипломатическа форма на връзки на Светия престол. През вековете, Държавният секретариат претърпява проемни с разпределението на функциите на ведомството. Очертават се три соновни направления на дейността му - подготовката на официалните писмени документи и разглеждането на извънредните и на текущите дела. Папа Йоан Павел ІІ преустройва римската курия и разделя Държавния секретаиат на две секции - Секция за общите дела и Секция за връзките с държавите. Държавният секретариат е председателстван от кардинал, който е най-близкия сътрудник на папата в управлението на Църквата. Държавния секретар може да бъде считан за най-авторитетния израз на дипломатическата и политическа дейност на Светия престол, който в особени ситуации представлява самия папа.

КОНГРЕГАЦИИТЕ или ВЕДОМСТВАТА, които както министерствата в светските управления служат на изпълнителната власт, подпомагат Римския първосвещеник в управлението на Универсалната църква в различни сфери. Ключови са: