Н. И. Милев. Католишката пропаганда в България през ХVII век. Историческо изследване. С., 1914, с. 24.

Едно интересно съвременно изследване представя враждебността на отношенията между православни и католици през ХVII в. според османотурски документи (две султански заповеди до кадиятя в Берковица и кадията и мютеселима на София). Съдът бил призован да се произнесе по неправомерните действия на владиците от Софийската православна митрополия към католическото население в хаса Чипровци, към което те се отнасяли като към намиращо се под тяхна юрисдикция, задължено епархийско паство. В средата на 70-те години на ХVII век остротата на тези отношения стига до степен, която дава основание на авторката да завърши с въпрос, който поставя много въпросителни пред историята на това столетие. "Как и доколко - се пита тя - в Чипровското въстание е преодоляна красноречиво засвидетелстваната конфронтация и не е ли наложила тя своя отпечатъки върху отношенията между католици и православни в по общ план". В: Красимира Мутафова. Отношенията между православни духовници и католици в българските земи през втората половина на ХVII век. - Исторически преглед, 6, 1993, с. 101-115.
О. И. Яръков. За покръстването на павликяните. - Истина, 16, 15. VIII. 1928.
Милчо Йовков. Павликяните и павликянски селища в България. С., 1991.
Слово на Н.В.Пр. Викентий Пеев от 10. Х. 1926 г. по случай честването на 700 г. от смъртта на св. Франциск Асизки. - Истина, 25 и 26, 27. Х. 1926. Връзката, в която се споменават тези сведения са ударите върху францисканите и разрушаването на мисията им от турците след въстанието.
Н. И. Милев. Цит. съч., 62.
Пак там, с. 69-70.
Пак там, с. 104-105.
Пак там, с. 121.
Свещеник А. Марков. Дейността на пасионистите в България. - Истина, 20. V. 1931, 3.
Н. И. Милев, Цит. съч., с. 151-154.
Н. И. Милев, Пак там, с. 148.
Н. И. Милев, Пак там, с. 155.
Н. И. Милев, Пак там, с. 156-157.
Реч на Н. В. Пр. Викенти Пеев от 10. Х. 1926 г. по случай 700 г. от смъртта на св. Франциск Асизки. - Истина, 27. Х. 1926, 25 и 26.
Н. И. Милев, Цит. съч., с. 121.
Пак там, с. 126-129.
Пак там, с. 130.
Пак там, с. 149.
Пак там, с. 158.
О. Фортунат. Последният Никополски владика през ХVII век. - Истина, 16. ХI. 1948, 1183.
Л. Милетич. Из историята на католишката пропаганда в България. С, 1894, с. 61.
Свещеник А. Марков. Дейността на пасионистите в България. Първите епископи. - Истина, 27.V. 1931, 4.
Л. Милетич. Цит. съч., с. 65.
Р. Ваташки. Мисията на пасионистите в Никополската епархия. С.,1998, с. 30.
Свещеник А. Марков. Дейността на пасионистите в България. Първите епископи. - Истина, 27.V. 1931, 4.
Л. Милетич, Цит. съч., с. 64.
Свещеник А. Марков. Дейността на пасионистите в България. Първите епископи.. - Истина, 27.V. 1931, 4.
Реч на Н. В. Пр. Викенти Пеев от 10. Х. 1926 г. по случай 700 г. от смъртта на св. Франциск Асизки. - Истина, 27. Х. 1926, 25 и 26.
Цит. съч., с. 31-33.
Свещеник А. Марков. Дейността на пасионистите в България. - Истина, 20. V. 1931, 3
Пак там.
Пак там.
Пак там.
Пак там.
Истина, 10. VII. 1929, 10.
Юбилеят на пасионистите, Истина, 13. V. 1931, 2.
Истина, 18. Х. 1947, 1129.
Йосиф и Влас Чапликови. Католически софийски владици. Календар "Св. св. Кирил и Методий", 1922, с. 30.
Свещеник А. Марков. Дейността на пасионистите в България. Първите епископи. - Истина, 27.V. 1931, 4.
О. Дамян Гюлов. Кратък очерк на Софийско-Пловдивската католическа епархия. - Истина, 825, 28. ХI. 1940.
О. Дамян Гюлов. Кратък очерк на Софийско-Пловдивската католическа епархия. - Истина, 826, 4. ХII. 1940.
Свещ. А. Марков Катедралната църква "Св. Лудвик". Първите католици в Пловдив. - Истина, 13, 30. VII. 1931.
Йосиф и Влас Чапликови. Католически софийски владици. Календар "Св. св. Кирил и Методий", 1922, с. 30.
Д. Е. Такела. Някогашните павликяни и сегашните католици в Пловдивско. - СбНУНК, 1894, т. 11, с. 123.
100 годишният юбилей на отците капуцини в България (1841-1941). С., 1941, с. 11.
О. Дамян Гюлов Кратък очерк на Софийско-Пловдивската католическа епархия. - Истина, 825, 28. ХI. 1940.
Свещ. А. Марков. Катедралната църква "Св. Лудвик". Първите католици в Пловдив. - Истина, 13, 30. VII. 1931.
100 годишният юбилей на отците капуцини в България (1841-1941). С., 1941, с. 12.
Пак там, с. 13.
Викторен Галабер. Дневник. Т. I (1862-1866). С., 1998, с. 58.
Един капуцин председател на Пловдивското народно събрание. (Превод от Annali Francescani 31. Х. 1930, 20 ). - Истина, 11. ХII. 1930, 29.
Свещ. А. Марков. Катедралната църква "Св. Лудвик". Първите католици в Пловдив. - Истина, 13, 30. VII. 1931.
Истина, 31. VII. 1941, 857.
Един капуцин председател на Пловдивското народно събрание. (Превод от Annali Francescani 31. Х. 1930, 20 ). - Истина, 11. ХII. 1930, 29; също: Истина, 31. VII. 1941, 857.
Пак там.
Пак там. На друго място се споменава, че Роберт Менини бил славянин от Далмация. - Истина, 23. VII. 1924, 13-14.
Истина, 23. VII. 1924, 13-14; също: Истина, 10. VII. 1929, 10.
Истина, 2. ХI. 1941, 870 (За него по-подробно вж. Истина, 4. IV. 1938, 703).
Истина, 30. IХ. 1942, 912.
Светлозар Елдъров. Униатството в съдбата на България. С., 1994, с. 187.
Истина, 27. IV. 1927, 51-52.
Милчо Йовков. Цит. съч., с. 36.
Пак там, с. 36.
Пак там, с. 38.
Пак там, с. 64-65.
К. Иречек, Пътувания по България, С., 1974, с. 197. Курсивът на К. Иречек.
Пак там, с. 200. Курсивът мой, И. Е.
Г. Димитров. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част I, Пловдив, 1895, с. 103.
E. H. Kilian. The Bulgarians.- Frasers Magasine. London, 1876, p. 559. Авторът установява сред общностите в българското общество 34 000 римокатолици и 8 000 павликяни. (В: Н. Михов. Населението на Турция и България през ХVIII и ХIХ век. Библиографски издирвания със статистични и етнографски данни. Т. 2, С., 1924. с. 157.). Също Е. D. Spencer, (Travels in European Turkey in 1850, London, 1851), говори за религиозната секта "The Paulinists  в Пловдив, В: Н. Михов, цит. съч., Т. 2, с. 258 и мн. др.
Свещ. Исидор Антонов Делин. Асеново, Никополска околия. Свищов, 1938, с. 18-23.
Католическото духовенство в България. Духовници от латински обред. - Истина, 4. II. 1929, 40.
Завръщат се млади свещеници. - Истина, 1. III. 1947, 1103.
Бележки върху Никополската епархия в България от о. Йероним Пициканелла 1825-1834/1836-1866. Свещ. А. Марков. Нови документи по историята на северните павликяни. - Истина, 1100, 1. II. 1947.
О. Рихард Карлов. Кратка история на с. Трънчовица. - Истина, 14. II. 1940, 789.
Р. Ваташки, Цит. съч., с. 33-34.
О. Рихард Карлов, Кратка история на с. Трънчовица...
Истина, 789, 14.II. 1940.
Феликс Каниц. Дунавска България и Балканът. Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860-1879 г. II том, С., б. г., с. 87.
Пак там, с. 55.
Пак там, с. 56.
Пак там, с. 89.
Д. Маринов. Католическата мисия у нас и нашите българи католици. - Българска сбирка, 1895, 3, с. 266-267.
Пак там, с. 268.
А. Теодоров. Българите католици в Свищовско и тяхната черковна борба. Сказка четена в тържественото събрание на българското книжовно дружество на 23 декември 1901. С., 1902.
А. Теодоров. Цит. съч., с. 7.
Пак там, с. 79. Курсивите навсякъде на А. Теодоров-Балан.
Феликс Каниц. Дунавска България и Балканът. Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860-1879 г. II том, С., б. г., с. 58.
А. Теодоров. Цит. съч., с. 79.
Пак там, с. 39. Курсивите навсякъде на А. Теодоров-Балан.
Пак там, с. 108-109.
К. Иречек, Пътувания по България, С., 1974, 200.
Г. Димитров. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част I, Пловдив, 1895, с. 106.
Д. Е. Такела. Някогашните павликяни и сегашните католици в Пловдивско. - СбНУНК, 1894, т. 11, с. 132. Като пример за междуобщностните предубеждения бих привел установеното автора положение, че и "посред втората половина на ХIХ век, съществува у пловдивските православни едно твърде оригинално убеждение, разпространено даже и в една част от по-първата класа, според което всеки болен католик, щом приемал своето миро при последния си час, трябвало непременно да умре, и че ако почнел да оздравява, свещеникът тайно бил го удушавал с въжето, което носел нарочно във вид на пояс (капуцински cingulum). Злобното невежество, което глухо е разпространило тая инсинуация, произвежда толкова смях, колкото и глупавата леснота, с която и се придавало вяра" - заключава той. Пак там, с. 108.
Свещеник А. Марков, Дейността на пасионистите в България. - Истина, 20. V. 1931, 3.
О. Рихард Карлов, Кратка история на с. Трънчовица...
Истина, 17. VI. 1929, 7.
При общото културно равнище на общността, съществуваща винаги в изолация, установяването на този авторитет иде от само себе си, особено за по-ранните времена до войните (1912-1918). Тук бих привел един забавен пример на установяване на авторитет,
засягащ служенето на о. Хенрих Дулсе в Никополската епархия. "Първите две години след заселването в Асеново - намираме в източника - не е имало черква, нито постоянен свещеник... За отца Хенриха още си спомнят старите хора как ги посетил за Коледа обут в римски сандали от ремици на бос крак. Из пътя от Белене за Асеново шейната влетява в снега и конете не могли да я изтикат, та о. Хенрих слязъл в снега да тика. Пристигнал в село полуизмръзнал, жените му изгряли вода да си измие краката, незнаейки, че това е вредително, но той, който знаеше, поискал студена. Този акт направил поразително впечатление на народа, който оттогава е гледал на умъшвляващия (умиващия се, б.м.) се свещеник като на велик светия." (О. Рихард Карлов. Кратка история на с.
Трънчовица...)
Истина. 21. IХ. 1940, 824. Според друг историк на селото, Алифаково иде от "халиф" и "кьой". (О. Антон Йовчев. Исторически бележки за католическото село Алифаково (Пловдивско). - Истина, 20. IV. 1927, 50.)
Истина, 21. IХ. 1940, 824.
През 1906 г. в борба с лихварството и "зеленичарството" о. А. Бадов подбужда инициатива и създава балтаджийската кредитна кооперация "Св. Изидор", "приучвайки недоверчивото селско население да внася спестените си пари в касата". Кооперацията има важна роля в процеса на откупуване на земите от изселващите се жители на Алифаково. (Истина, 22. VI. 1927, 8.) По това време "спестовно-заемателно дружество", със същото име "Св. Исидор", основава в с. Белене (Никополската епархия) о. Силвестър Лил.
(Виж: "Ново българо-католическо календарче за простата 1906 г. Ежегодно издание на Д-во "Св. Изидор" в с. Белене, Свищов, 1906.)
О. Антон Йовчев. Исторически бележки за католическото село Алифаково...
О. Козма Гюлов. Религиозно-исторически бележки за село Белозем. - Истина, 23. V. 1928, 4.
Пак там.
Истина, 21. ХI. 1940, 824.
Истина, 4. ХII. 1940, 826.
О. Дамян Гюлов. Новият ред в Европа и нашите католически села. - Истина, 3. ХI. 1941, 861.
Истина, 17. VI. 1929, 7.
Дейността на дружеството "Р. Менини" в с. Калъчлий. - Истина, 17. IХ. 1929, 19.
След известни размествания след пристигането на заселниците трайно се оформят петте католически нововъзникнали села: Драгомирово (Свищовско), Бърдарски геран (Белослатинско), Асеново (Никополско), Гостиля и Брегаре (Оряховско). Общо броят на
хората в тия села след трайното им усядане кръжи около 6 000 - 6 500 души.
А. Теодоров. Българите католици от Свищовско и тяхната черковна борба. С., 1902, с. 6.
Истина, 26. II. 1925, 47.
Къщи-землянки, задържали се из Северна България до началото на ХХ век, наричани от европейските пътешественици "троглодитски жилища".
Фалмис. Бюлетин за Банатските българи, 4, 1998, с. 7.
Държавен вестник, 46, 20. V. 1880.
Пак там. През 1902 г. срокът се увеличил на 20 години.
Свещ. Исидор Антонов Делин. Асеново, Никополска околия. Свищов, 1938, с. 38-39.
Пак там, с. 39.
Държавен вестник, 30, 7. II. 1892.
Фалмис. Бюлетин за банатските българи, 6, 1998, с. 11.
Да отбележим, че и през 1927 г. архитектът ги нарича все още "колонисти".
Истина, 5. Х. 1927, 23.
Б. д-р Драгова. Голямото тържество в с. Бърдарски геран по случай 50 г. от основаването му. - Истина, 9. VI. 1937, 659.
Вигански. Ореш. - Истина, 26. ХI. 1924, 34.
Вигански. Лъджене, Истина. - 3. ХII. 1924, 35.
Истина. - 15. Х. 1929, 23.
Свещ. Исидор Антонов Делин. Асеново, Никополска околия. Свищов, 1938, с. 49.
Пак там, с. 50.
Католиците в Пловдив през 1888 г. били 500 семейства и разполагали с една църква, една семинария с 60 ученици, мъжко училище със седем класа, в което преподавали 6 учители на 250 ученици, едно четирикласно женско училище с 5 учителки и 200 ученички, от които 50 източно-православни деца, предпочели училището заради доброто изучаване на френски език. За тях се грижели един епископ, 10 свещеника, 10 дякона, 30 монахини. В селата около града с изключение на с. Ахланево, в което в края на 80-те няма нито църква, нито училище, във всяко от тях имало по една църква и едно училище с по един свещеник и един учител, и до 50 ученици във всяко село от двата пола (А. Шопов. България в църковно отношение, Пловдив, 1889, с. 22.)
100-годишният юбилей на отците капуцини в България (1841-1941). С.1941, с. 22.
Пак там, с. 24.
К. Иречек, Пътувания по България, С., 1974, с. 200-201.
О. Фортунат Бакалски. Софийската латинска енория през ХIХ в. - Истина, 1165-1166.
К. Иречек, Пътувания по България, С., 1974, с. 85.
Свещеник А. Марков. Дейността на пасионистите в България. - Истина, 20. V. 1931, 3.
О. Антоний Йовчев. Кратки исторически данни за Бургаската католическа мисия. - Истина, 3. VII. 1935, 10.
Викторен Галабер. Дневник..., с. 172.
О. Антоний Йовчев. Цит. съч. - Истина, 3. VII. 1935, 10.
М. К. Сарафов. Народностите в западната част на Княжеството. - Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 1884, 8, с. 50.
К. Иречек, Пътувания по България, С., 1974, 200.
Кирил Г. Попов. Стопанска България през 1911 г. Статистически изследвания. С., 1916, с. 22.
Истина, 19. II. 1925, 46.
Кирил Г. Попов. Цит. съч., с. 28. Като любопитно сведение, грамотността на населението по вероизповедания за 1905 г. се разпределя по следния начин: 46,5% са грамотните сред изповядващите православието мъже и 16,5% е делът на грамотните сред източно-православните жени или общият процент на грамотните сред общността на източно-православните е 31,8%. От мохамеданите мъже грамотни са 5,8% и 1,4 % са грамотните жени мохамеданки; общата цифра на грамотните сред всички мохамедани е 3,7%.  Грамотните мъже израилтяни в рамките на своята изповедна общност са 67,9% при 39,5% грамотни жени. Общо грамотните в израилтянската общност са 53,7%. При армено-григорианците грамотните мъже са 64,2%, при 42,8 % грамотни жени (общо: 54, 8%). Най-висок е процентът на грамотните протестанти - 70,9% мъже и 61,6 % са грамотните в общото число на жените протестантки; или общо: 66,4 е процентът на грамотните в кръга на протестантската общност.
Д-р Михаил Иванов Аксунов. История на Българската католическа църква от времето на съединението на част от българския народ с Римската католическа църква. С., 1952, с. 242-245 (непубликуван ръкопис).
Календар "Св. св. Кирил и Методий", г. Х, 1927, с. 35.
Специален брой за прослава на католическия владика - български родолюбец - П. Парчевич, по случай 250 г. от смъртта му в Рим на 23. VII. 1674 - 23. VII. 1924 г. - Истина, 23. VII. 1924, 13-14.
Пак там. Католическите народни будители. - Истина, 30. Х. 1940, 820.
Курсивът и кавичките тук са поставени, за да обърнат внимание, че тогава православието е главен аргумент за мотивиране на етническа идентичност и обратното: че етническото рядко носи по-широк обхват на културната идентичност от православното.
Вероятно думата е за отците възкресенци.
Конституция на Българското Княжество. Търново, 1879, с. 11.
Покушенията на Католическата пропаганда в гр. Ст.-Загора. Борбата за смърт или живот на България. Стара Загора, 1899, с. 5.
Църковен вестник, 7. VII. 1928, 26.
Георги Йонков Вичев - архимандрит Велик, инж. Иван Маринов Георгиев. Книга за село Покрован, 1964 - 1986 г. (непубликуван ръкопис), с. 36. Разказът в тази история е пренесен от друг неиздаден ръкопис на дългогодишния свещеник в с. Покрован, о. Атанас Минтов, записал го пряко от Димо Деликолев през тридесетте години на ХХ в.
Д-р Михаил Иванов Аксунов. История на Българската католическа църква, (непубликуван ръкопис). С., 1953, с. 165.
Редовна притурка на в. "България", 14. III. 1860, 28.
Малко Търново преди 44 години. Първите монахини възкресенки в България. - Истина, 814, 11. IХ. 1940.
Възглас към българския народ или как и защо ние требува да ся съединим с Римската черкова. Цариград - Галата, 1861, с. 35.
Викторен Галабер, Дневник..., 294-296.
Пак там, 280-282.
Пак там, с. 348.
Пак там, с. 396.
Пак там, с. 476.
Пак там, с. 406.
Данните тук и други цитати от тази статия, озаглавена "Кратка история на съединените българи", са от нейния превод, дело на отец Велик, свещеник в Католическата църква, починал през 70-те години на ХХ в., поместен в неиздаден негов ръкопис със
заглавие "Беседи из историята на присъединените българи католици", с. 7.
Кирил, Патриарх Български. Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879 - 1895). Доклади на френските консули в Солун. С., 1985, с. 179.
И. Тодев, Българското национално движение в Тракия 1800-1878, С., 1994, с. 193.
Петр П. Карапетров. Цариградски спомени. I. От прогласяването на схизмата (1872 г.) до Старозагорското въстание (1875 г.). - В: Петр П. Карапетров. Сбирка от статии. Средец, 1898, 99-101.
Кирил, Патриарх Български. Принос към униатството в Македония..., с. 171.
Покушенията на католическата пропаганда в град Ст.- Загора. Борба за смърт или живот на България, Стара Загора, 1899, с. 4.
Викторен Галабер. Дневник..., с. 350.
Пак там, с. 368.
Пак там, с. 386, (курсивът мой, И.Е.).
Пак там, с. 24.
L’abbe Soubiranne. (Directeur general de l’euvre des ecoles d’Orient). Les bulgares, les grecs, les ameniens. Paris, 1862, ð. 9.
Викторен Галабер, Дневник, С., 1998, т. I (1862-1866), с. 298.
Кирил, Патриарх Български, Принос към униатството в Македония..., с. 623.
Пак там, с. 266.
Пак там, с. 122.
П. Карапетров. Сбирка от статии..., с. 197.
Окружно писмо на Преосвещенныйт господин Рафаил до съединените българи. Цариград, 1865, 28-43.
Викторен Галабер, Дневник..., 68-74.
Викторен Галабер, Дневник..., с. 376.
Пак там, 210-212.
О. Купен Михайлов. Кирил Куртев Апостолически Екзарх...,(непубликуван ръкопис) 226-227.
Пак там, с. 227-228.
Д. Ангелов. Из католишките енории от източно-славянски обред. - Истина, 9. V. 1928, 2.
Едно мило тържество в с. Довруклий, Ямболско. - Истина, 21. IХ. 1927.
Д. Ангелов. Из католишките енории от източно-славянски обред...
О. Купен Михайлов. История на Източно-католическата енория "Св. Троица" в село Куклен. - Куклен. - 1968, (непубликуван ръкопис), с. 37, 39, 42, 51, 55.
О. Купен Михайлов. Кирил Куртев Апостолически Екзарх ..., 228-230.
Окружно писмо на Преосвещенныйт господин Рафаил до съединените българи, Цариград, 1865, 3-4.
Д-р М. Иванов. Една забравена годишнина. - Истина, 17. ХII. 1930, 30. Авторът пише по този повод: "Тази дата се чества още от самото начало, традицията не се изостави и от Р. Попов в Одрин. Ние, по-младите помним още как всяка година в този ден в Епархиалната черква "Св. Илия" в Киршханата в Одрин, Хевронският епископ и апостолически наместник за българите католици в Тракия Михаил Петков, при стечение на всички българи католици и учебни заведения в града, отслужваше тържествената архиерейска служба по този случай... Дойдоха войните, католиците се пръснаха, празникът остана в забвение... Не е ли време да подновим старите обичаи, старите традиции и да извадим от забвение обичаят да празнуваме годишнината, в която нашите деди и бащи се присъединиха към Римската католическа църква... Старото поколение си отиде, след нас иде младото. То трябва да помни тази дата."
Д-р М. Иванов. 75 - годишнината от Унията. -Истина, 36, 4. I. 1936. (Курсивът е на д-р. М. И.).
М. Маджаров. Неуспех на униятството. - Мир, 8645, 13. II. 1936.
Хр. Драгов. Религия и политика. Българите унияти няма да се върнат към Фенер. - Истина, 37, 22. II. 1937.
Сказката на Н. В. Пр. Кирил Куртев, Истина, 31. ХII. 1937, 686.