Католическата църква в България е съставена от три диоцеза (епархии). Никополската епархия със седалище в Русе е за католиците от северна България. Софийско-пловдивската със седалище в Пловдив е за католиците от южна България. Двете са от западен (римски) обред. Третата епархия е "Св. Йоан XXIII" за католиците от източен (славянско-византийски) обред в България и е със седалище в София.

 

Епископската конференция е управителния орган на Католическата църква в България и се състои от:

Председател на Епископската конференция на Католическата църква в България:

 

Н.В.Пр. Петко Вълов - епископ на католическата софийска епархия "Св. Йоан XXIII" 

 

Членове на Епископската конференция на Католическата църква в България:

 

Н.В.Пр. Георги Йовчев - епископ на Софийско-пловдивска епархия

 

Н.В.Пр. Страхил Каваленов - епископ на Никополска епархия

 

 

Генерален секретар:

 

Н.Пр. Румен Станев - помощен епископ на Софийско-пловдивска епархия

 

Официален говорител:

 

Г-жа Ива Михайлова

 
Междуобредната епископска конференция на Католическата църква в България е църковна институция, състояща се от епископите на католически епархии в страната. Тя е Междуобредна, защото включва в състава си епархии с латински и византийско-славянски обреди. Междуобредната епископска конференция е ръководен орган на Католическата църква в България и има аналогични функции на Светия синод в православните и източно-католическите църкви.
Във всяка държава католическите епископи са обединени в епископски конференции. На общи срещи обсъждат и решават проблемите на вярата и на местната Католическа Църква. Първата Епископска конференция в света се създава през 1830 г. в Белгия. В момента съществуват над 100 национални епископски конференции, при които се покрива територията на съответна държава. Съществуват също около 15 епископски конференции, обхващащи повече от една страна, като например епископските конференции на Светата земя или Скандинавските страни.
В миналото са съществували неформални събрания на епископите от даден регион. Вторият ватикански събор официално установява тази институция в Католическата Църква с Декрета за пасторалната дейност на епископите "Christus Dominus", обнародван през 1965 г. от папа Павел VI. Същият папа с моту проприо "Ecclesiæ sanctæ" от 1966 г. разпорежда да се създадат поясняващи допълнения към някои документи на Събора, между които и за "Christus Dominus". Дейността, правата и задълженията на Епископските конференции се регулират от Кодекса по църковно право от 1983 г. (канони 447 - 459). Естеството на конференциите и тяхната поучителна власт са регулирани от моту проприо на папа Йоан Павел II "Apostolos suos" от 1998 г.