Католическа Църква

ПАПА ФРАНЦИСК УЧАСТВА ВЪВ ВРЪЧВАНЕТО НА НАГРАДИТЕ „РАТЦИНГЕР“ ЗА 2018 Г.

Носители на наградата са германския католически богослов Мариане Шлосер и швейцарския архитект Марио Бота.


 

На 17 ноември 2018 г. папа Франциск прие на аудиенция членовете на Ватиканската фондация „Йозеф Ратцингер - Бенедикт XVI“ по повод присъждането на Наградата „Ратцингер“ за 2018 г. Наградата се присъжда за осми път, а събитието се проведе в Апостолическия дворец във Ватикана.
 

 

Тази година носители на наградата са Мариане Шлосер, германски католически богослов, специалист по Късно Средновековие и св. Бонавентура, професор по богословие във Факултета по Католическа теология на Университета във Виена от 2004 г. и Марио Бота, швейцарски архитект, изградил много религиозни сгради и няколко църкви.
 

 

Церемонията беше открита с приветствие от отец Федерико Ломбарди, президент на Фондацията и кардинал Анджело Амато, почетен префект на Конгрегацията за светците и президент на научния комитет на Фондацията. На церемонията папа Франциск направи следното обръщение:


 

Скъпи братя и сестри,

 

За мен е удоволствие тази година за пореден път да взема участие в церемонията по награждаването на изявените личности, избрани по предложение на научния комитет на Ватиканската фондация „Йозеф Ратцингер - Бенедикт XVI“. Поздравявам двамата носители на наградата: професор Мариане Шлосер и архитект Марио Бота, както и присъстващите тук членове и приятели на Фондацията. Благодаря и на кардинал Анджело Амато и отец Федерико Ломбарди, които описаха значението на това събитие и представиха постиженията на наградените.

 

 

Това приятно събитие ни дава възможност да изкажем своята най-топла благодарност към почетния папа Бенедикт ХVІ. Като почитатели на неговото културно и духовно наследство, вие сте натоварени с мисията да поддържате и развивате това наследство, за да може то да продължи да бъде плодоносно и да разпространява този силен църковен дух, с който се отличават мислите на Йозеф Ратцингер още от времето на неговата младост, когато богатите му богословски изследвания допринесоха за Втория Ватикански събор, а след това го ръководи през следващите стъпки в неговата дългогодишна служба, като професор, Архиепископ, Глава на дикастерия, и накрая като пастор на Вселенската църква. Неговият дух е обърнат към проблемите на нашето време със съзнание и смелост, и черпи вдъхновение от Писанията и от живото Предание на Църквата, от мъдростта, необходима за постигането на конструктивен диалог с днешната култура. Затова бих искал едновременно да ви насърча да продължавате да изучавате неговите произведения, но и да се обърнете към нови теми, с които вярата е призвана да води диалог, като посочените от вас теми и които намирам за много актуални - темите за грижата за творението като наш общ дом и за защитата на достойнството на човешката личност.

 

 

Днес бих искал преди всичко да изкажа своето голямо уважение към двамата носители на наградата тази година. Много съм щастлив, че наградата за изследване и преподаване в областта на богословието се дава на една жена - професор Мариане Шлосер. Това не се случва за първи път - наградата вече е връчвана на професор Ан-Мари Пелетие, но за мен е много важно, че приносът на жените в областта на богословските изследвания и в преподаването на богословието - област, която отдавна е приемана като запазена изключително за клира - е все по-високо ценен. Необходимо е този принос да бъде насърчаван, да има все по-голямо пространство за развитие, заедно с все по-голямото присъствие на жените в различните дейности на Църквата, сред които, но не само, се отличава областта на културата. След като папа Павел VІ провъзгласи Тереза Авилска и Катерина от Сиена за доктори на Църквата, не може да има съмнение, че жените могат да постигнат най-високите върхове в разбирането на вярата. Йоан Павел ІІ и Бенедикт ХVІ също потвърдиха това, като включиха имената на други жени в  редицата на докторите: света Тереза от Лизио и св. Хилдегарда от Бинген.

 

 

Освен в областта на богословието, от миналата година наградите „Ратцингер“ се присъждат и в областта на вдъхновените от християнството изкуства. Затова се радвам да поздравя и архитекта Марио Бота. През цялата история на Църквата свещените сгради са представлява видим призив към Бог и към духовните измерения, те винаги са съпровождали разпространението на християнското послание по света. Те са израз на вярата на общността, те приветстват тази общност, спомагат да се придаде форма и вдъхновение на молитвата на тази общност. Следователно посвещението на архитекта, създател на свещеното пространство в града на хората, е от най-висока стойност и трябва да бъде признавано и насърчавано от Църквата, особено когато сме изправени пред опасността градските пространства да загърбят духовните измерения и да се дехуманизират.

 

 

На този фон и в контекста на големите проблеми на нашето време, богословието и изкуството трябва да продължават да бъдат оживявани и издигани от Духа, който е източник на сила, радост и надежда. Затова позволете ми да завърша като припомня думите, с които нашия почетен папа ни прикани към надежда, като се позова на духовното издигане на велик богослов и светец, който му е особено скъп на него, но и който е много добре познат на носителя на нашата награда професор Шлосер. По повод посещението му в Багорегио, дома на св. Бонавентура, Бенедикт ХVІ, каза следното: „В една от неговите проповеди за Адвента откриваме прекрасен образ на надеждата, в която той сравнява движението на надеждата с полета на птицата, която разтваря своите крила и събира всичките си сили, за да се задържи. В известен смисъл цялото движение на птицата е насочено към това тя да се издигне и да полети. Надеждата е полет, казва св. Бонавентура. Но надеждата изисква всички наши крайници да се раздвижат, да се насочат към истинските висини на нашето същество, към Божието обещание. Който се надява, казва той, „трябва да вдигне главата си, да обърне мислите си нагоре към висините на нашето съществуване, а именно към Бог“. (Проповед XVI, Dominica I, Adv., Opera Omnia, IX, 40a). (Обръщение в Багорегио, 6 септември 2009 г.)V

 

 

Благодаря на всички богослови и архитекти, които ни помагат да вдигнем главите си и да насочим мислите си към Бог. Пожелавам всичко най-хубаво на всички вас и на вашите благородни дела. Нека те винаги са насочени към тази цел.

 

 

Източник: www.zenit.org