Папа Франциск пристигна на международното летище М’поко в столицата на Централноафриканската република Банги на 29 ноември 2015 г. сутринта, след тричасов полет от Уганда. Посещението в ЦАР, което продължи и на 30 ноември, беше  последната спирка от африканската обиколка на папата.

Централноафриканската република, получила независимост от Франция през 1960 г., е една от най-бедните държави в света. През последните две години страната е раздирана от етническото и религиозно насилие, в резултат на което десетки хиляди души бяха принудени да напуснат страната, заради конфликта между преобладаващите мюсюлмански сили на Селека и малцинствените християнски сили. Наскоро ООН предупреди, че страната е застрашена от геноцид.

Среща с политическите лидери и дипломатическия корпус на страната

Програмата на папата сутринта започна със среща на вежливост в президентския дворец с преходния държавен глава, последвана от среща с дипломатическия корпус и посещение на бежански лагер.
 

В обръщението си към дипломатическия корпус и държавните власти папа Франциск посочи, че идва в Централноафриканската република като „поклонник на мира и апостол на надеждата“, подобно на своя предшественик Йоан Павел II. Папата посочи на властите и дипломатически корпус „компас“ от три ориентира, основани на девиза на страната, които да ръководят бъдещето на страната.
 

Светият отец започна своето изказване като се позова на девиза на страната, който „изразява надеждата на пионерите и мечтите на бащите основатели“: Единство-Достойнство-Труд. Днес, повече от всякога, тези три точки изразяват стремежите на жителите на ЦАР и представляват „сигурен компас за властите, призвани да ръководят съдбините на страната“.
 

Папата подчерта значимостта на тези три думи, „всяка една от които представлява проект за бъдещето и незавършена програма, които трябва внимателно да бъдат следвани“.

Единство

Първата голяма ценност, на която се спря папата, беше единството, което е кардинална добродетел за хармонията между народите. „То трябва да се гради и изживява въз основа на прекрасното разнообразие в нашата околна среда“, каза той, „избягвайки изкушението на страха от другите, от непознатите, от това, което не е част от нашата етническа група, от нашите политически възгледи или религиозно изповедание“.
 

Единството, посочи папата, призовава към съзидание и насърчаване на синтеза на богатствата, които всяка една личност има да предложи. Той подчерта, че единството в многообразието е постоянно предизвикателство, което изисква творчество, щедрост, саможертва и уважение към другите.

Достойнство

Достойнство, отбеляза папата, е втората морална ценност, която с право е употребявана като синоним на честността, лоялността, щедростта и честта, с която се характеризират мъже и жени, които съзнават своите права и задължения, и която ги води към взаимното уважение.
 

„Всеки човек има достойнство“, подчерта той и добави, „Тези, които имат възможност да водят почтен живот, вместо да търсят привилегии, трябва да се стремят да помагат на по-бедните от тях да постигнат достойни условия на живот, по-конкретно чрез развитието на техния човешки, културен, икономически и социален потенциал. Следователно е необходимо да бъде осигурен достъп до образование и здравни грижи, да се полагат усилия за борба с недохранването, да бъде гарантирано прилично жилище за всеки и тези усилия трябва да бъдат водещи в усилията за развитието на човешкото достойнство.“
 

„Всъщност, нашето човешко достойнство се изразява в усилията ни в подкрепа на достойнството на нашите ближни“, каза той.

Труд

Третият елемент, отбеляза папата, е трудът, тъй като чрез него хората успяват да подобрят живота на своите семейства. „Трудът на родителите е израз на тяхната любов към децата им. И в това отношение, вие, жителите на Централна Африка, можете да подобрите тази прекрасна земя като мъдро използвате нейните ресурси. Вашата страна се намира в регион, смятан за един от двата белите дробове на човечеството, заради неговото изключително голямо биоразнообразие.“
 

Зората на новата епоха
 

Позовавайки се енцикликата „Laudato Si“, папата привлече вниманието на всички - граждани и държавни ръководители, международни партньори и многонационални общества, към тяхната голяма отговорност при употребата на природните ресурси, при вземането на решения и проекти за развитие, които могат да се отразят на цялата планета. „Дейността по изграждането на едно проспериращо общество трябва да бъде акт на сътрудничество“, каза той и добави: „Вашият народ отдавна е разбрал това и го отразило в народната мъдрост: „Мравките са малки, но когато се обединят, те пренасят запасите у дома.“
 

Папата подчерта пред държавните власти, че не се съмнява, че настоящите и бъдещи лидери на Централна Африка ще работят неуморно, за да гарантират, че Църквата се радва на благоприятни условия за изпълнението на нейната духовна мисия. Тези усилия, отбеляза папата, ще допринесат за развитието и успеха на континента в зората на една нова епоха.
 

Светият отец също така изрази високата си оценка за усилията, полагани от страна на международната общност, представлявана от дипломатическия корпус и от мисиите на международни организации, и ги насърчи да продължат да следват пътя на солидарност „с надеждата тяхното посвещение, заедно с активността на властите на Централна Африка, да допринесат за напредъка на страната, особено в областите на помирението, разоръжаването, опазването на мира, здравеопазването и изграждането на солидна администрация на всички равнища.“
 

Папа Франциск отбеляза в заключение: „Виждам страна, изпълнена с Божи дарове!“ и се помоли народът на Централна Африка винаги да цени тези дарове и да работи непрестанно за единство, човешкото достойнство и мир, основани на справедливостта.

 

Папата откри Светите двери на милосърдието в Банги, духовната столица на света
 

„Днес Банги става духовната столица на света. Свещената година на милосърдието настъпва по-рано на тази земя. Земя, която през последните години е претърпяла множество страдания в резултат на войната, омразата, неразбирателството и липсата на мир. Но в тази многострадална земя се намират и всички страни, които изпитват Кръста на войната“, каза папа Франциск в катедралата на Дева Мария от Непорочното зачатие на Банги, преди да открие Свещените двери и така да постави началото на Юбилейната година на милосърдието.
 

По този начин, допълни папата, Банги се превръща в духовната столица на молитва за милосърдието на Отца. Всички ние се молим за мир, милост, помирение, прошка и любов. За Банги, за всички жители на Централноафриканската република, за целия свят, за всички страдащи от войната страни, ние се молим за мир. Нека всички се помолим за любов и мир!“, възкликна той, като повтори тези думи на местния език Санго.
 

С тази молитва той постави началото на Свещената година, отслужвайки ритуала по откриването на Свещените двери.. „Открийте дверите на справедливостта; това са Господните двери; Влизам в дома Ти, Господи“, каза Франциск, преди да влезе пръв и сам в катедралата, където беше очакван от свещеници, монаси и семинаристи, които взеха участие в Месата. В своята проповед папата повтори, че всички, без изключение споделят „Божията благодат, плодовете на мира“ и отправи призив към тези, които са вдигнали оръжията: „Свалете тези оръдия на смъртта. Въоръжете се със справедливост, любов и милост, същинските пазители на мира“.

 

В централната джамия на ЦАР папата порица насилието, извършвано в името на религията или Бог Папа Франциск отбеляза, че християни и мюсюлмани заедно трябва да отрекат омразата, отмъщението и насилието, особено насилието, извършвано в името на една религия или на самия Бог. Светият отец отправи този призив в своето обръщение към мюсюлманите в централната джамия в столицата на Централноафриканската република Банги, като припомни на събралите се, че Бог е мир.
 

„Християните и мюсюлманите са братя и сестри“, посочи папата, след като подчерта, че изпитва радост да бъде сред мюсюлманската общност. „Следователно трябва да се приемаме и да се отнасяме един към друг като такива“.
 

Тези, които твърдят, че вярват в Бога, трябва да бъдат и хора на мира, каза той и добави: „Съзнаваме, че последните събития и прояви на насилие, които разтърсиха вашата страна не се основават на същински религиозни мотиви“. Той също подчерта, че християните, мюсюлманите и членовете на традиционните религии са живели мирно в продължение на дълги години.
 

Имайки предвид това, продължи той, те трябва да „останат единни в стремежа си да сложат край на всичко, което обезобразява Божието лице и чиято същинска цел е защитата на определени тесни интереси със всички средства и във вреда на общото благо“.
В тези драматични моменти, папата похвали християнските и мюсюлманските лидери, които се стремят да посрещнат предизвикателствата и да полагат съвместни усилия за възстановяването на хармонията и братство между всички.
 

Папата призова всички тях да превърнат своята страна в „гостоприемен дом“ за всички нейни деца, независимо от техния етнически произход, политическа принадлежност или вероизповедание. Ако те постигнат това, обясни папата, Централноафриканската република, разположена в сърцето на Африка, ще се превърне в пример за целия континент и ще окаже положителни въздействие, като спомогне за „заличаването на тлеещото напрежение, което не позволява на африканците да се възползват от развитието, което заслужават и на което има пълно право“.
 

Светият отец ги приканва да се молят и да работят за помирение, братство и солидарност между всички хора и заключи, че се моли Бог да ги благослови и пази.

 

Папата към народа на Централна Африка: „Бъдете решителни в опитите да отворите нова глава в християнската история на Вашата страна“
 

„Вечният живот не е илюзия. Това не е бягство от света. Той е мощна реалност, която ни зове и ни предизвиква да постоянстваме във вярата и любовта“, подчерта папата по време на заключителната меса, отслужена на стадиона в столицата на Централноафриканската република Банги.
В своята проповед папата се спря на „другите брегове“, които очакват вярващите и които изискват преображението на нашия живот и на света около нас.
 

Темата за проповедта на папата беше взета от откъса от Евангелието на Лука, в който се казва как Христос прикани своите апостоли да преминат „отвъд езерото“, на другия бряг на езерото.
„Да благодарим на Господ за Неговото присъствие и за силата, която той ни дава в нашето ежедневие, във времена, в които изпитваме и сме свидетели на физическо и духовно страдание, болка и мъка“, каза Франсиск, като посочи, че през всички тези страдания ни превежда Възкръсналият Христос.
Но ние все още не сме достигнали тази цел, припомни папата, като отбеляза: „В известен смисъл ние сме по средата на пътя и имаме нужда от смелост, решителност и обновена мисионерска ревност“.
Папата обърна внимание, че нашите християнски общности, призвани към святост, трябва да изминат дълъг път, а ние трябва да измолим „Божието опрощение за твърде честия ни отказ и колебание да свидетелстваме за Евангелието“. Папата насърчи вярващите да извършат това по време на Свещената година на милосърдието.
 

„Скъпи жители на Централна Африка, обърнете се към бъдещето и имайте решимостта да започнете нова глава в християнската история на вашата страна, да откриете нови хоризонти и да ги задълбочите“, каза той.
 

Светият отец им припомни апостолите, които са били толкова радостни, че когато Христос ги повикал към себе си, те се почувствали способни да извършат всичко и да рискуват всичко заради Него. „Всеки един от вас, в неговото сърце“, призова ги папата, „може да си зададе тежкия въпрос къде стоим до Исус,  да се запита дали сме приели или отхвърлили Неговият призив да Го следваме“.
Светият отец им напомни, „Призвани сме да бъдем, всеки един от нас, вестители, очаквани от нашите братя и сестри от всяка етническа група, регион или култура. И ние като апостолите трябва да бъдем изпълнени с надеждата и ентусиазма за бъдещето.
 

„Християни от Централна Африка, всеки един от вас е призван да бъде, чрез постоянство във вярата и мисионерско посвещение, майстор на човешкото и духовно обновление на вашата страна,
В заключение папа Франциск се помоли Дева Мария да закриля и насърчава жителите на Централна Африка по пътя на надеждата.

Източник: www.zenit.org