Католическа Църква

ЦЪРКВА, КОЯТО НЕ ПРИЕМА КУЛТУРАТА НА ОТХВЪРЛЯНЕТО И Е РАДОСТНА ОТ ПРЕГРЪДКАТА МЕЖДУ МЛАДИТЕ И ВЪЗРАСТНИТЕ

Катехизисът на папа Франциск по време на общата аудиенция на площад „Св. Петър“ на 11 март беше посветен на ценността и мястото на възрастните хора в семейството.

 

В началото папа Франциск отбеляза, че той сам се идентифицира с дядовците, тъй като е на такава възраст. „По време на посещението ми във Филипините, хората се обръщаха към мен с „Lolo Kiko“, както и с „Дядо Франциск“, каза той и обърна внимание, че макар обществото да е склонно да отхвърля възрастните, Бог прави тъкмо обратното, Той ни призовава да го следваме във всичките етапи от живота ни, тъй като старостта също „притежава благодатта на мисията, на истинското призвание“.

 

 

„Защото още е рано да „оставяме веслата“, отбеляза той. „Наистина, това е период от живота, който се различава от предходните и ние трябва да се постараем да го преосмислим, тъй като нашето общество все още не е морално и духовно подготвено да му отдаде дължимата стойност. Наистина преди не беше нормално човек да има толкова много свободно време; днес това все повече е реалност. И дори християнската духовност се оказа малко неподготвена, което е причината сега тя да се опита да очертае духовността за възрастните хора. Но благодарение на Бога не сме лишени от свидетелството на възрастните светии!“.

 

 

Папата посочи за пример възрастните Симеон и Анна, които в продължение на много години очакват въвеждането на Исус в храма, и на които е предсказано, че няма да видят смърт, докато не видят Христа и така посвещават целия си живота на това очакване, което е тяхната най-важна мисия. Но когато Мария и Йосиф въвеждат Младенеца в Храма, съгласно Закона, тежестта на възрастта и умората от дългото чакане изчезват за миг. „Те веднага познават Младенеца и намират сили за новата си мисия – да въздадат благодарност и да свидетелстват за Сина Божи. Симеон съчинява прекрасен тържествен химн, а Анна става първия проповедник за Исус, както ни казва Лука в своето Евангелието: „тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим.“.

 

 

„Скъпи баби и дядовци, скъпи възрастни хора“, възкликна папата, „нека последваме примера на тези изключителни възрастни хора! Нека и ние станем поети на молитвата: нека придобием вкуса и да търсим нови думи, с които да уподобим Словата, на които ни е научило Божието слово. Молитвата на бабите и дядовците е прекрасен дар за Църквата. Тя е прекрасен израз на вписването на мъдростта в обществото, особено за тези, които са твърде заети, обременени или лишени от посока. Някои трябва да покаже знаците на Бог и на тези хора, да възвести Божиите знаци. Погледнете Бенедикт XVI, избрал да прекара последната част от живота си в молитва и в слушане на Бога. Оливие Клеман, великият мислител от миналия век, част от Православната традиция, казва: „Цивилизацията, в която хората повече не се молят, е цивилизация, в която възрастта вече няма смисъл. И това е ужасно: повече от всичко друго се нуждаем от възрастни, които да се молят, защото старостта ни е дарена за това“.

 

 

„Ние можем да благодарим Богу за получените блага и да запълним празнотата от  неблагодарност, която ни заобикаля. Можем да се застъпваме за надеждите на новите поколения и да отдадем достойнството и спомена за жертвите на отминалите поколения. Можем да припомним на амбициозни младежи, че животът без любов е празен. Можем да кажем на уплашените младежи, че тревогата за бъдещето може да бъде надмогната. Можем да научим младите, които са твърде заети със себе си, че има повече радост в отдаването, отколкото в приемането. Възрастните са част от постоянния „хор“ във великото духовно светилище, където молитвите за измолване и химните за възхвала поддържат общността, която действа и се бори в живота“.

 

 

Наред с това, „постоянната молитва очиства сърцето. Хвалението и измолването от Бог не позволяват сърцето да се втвърди и да се превърне в негодувание и егоизъм. Колко тъжно изглежда един циничен възрастен човек, изгубил смисъла на собственото си свидетелство, който презира младите и не предава мъдростта на своя живот! И колко прекрасно е да се види поощрението, което един възрастен човек може да предаде на младите в търсене на смисъла на вярата и живота. Това е истинската мисия на възрастните, призванието на бабите и дядовците. Думите на възрастните съдържат нещо специално за младежите. И те са наясно с това. Аз продължавам и сега да нося в моя молитвеник думите, които написа баба ми в деня на моето свещеническо ръкоположение. Често ги прочитам и това ми носи утеха“.

 

 

„Колко искам да видя Църква, която се възправя срещу културата на отхвърлянето, изпълнена с радост от прегръдката между младите и възрастните? Това е, за което днес моля Бог: тази прегръдка“, завърши Светият отец.


 

 

Източник: Vatican Information Service

Снимка: News.va