Католическа Църква

RELATIO POST DISCEPTATIONEM:ВСЛУШАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО И ОБСЪЖДАНЕ НА ПАСТИРСКИТЕ ПОДХОДИ С ПОГЛЕД, НАСОЧЕН КЪМ ХРИСТОС

На 13 октомври 2014 г. във Ватикана беше представен „докладът след дискусията” на Извънредния Генерален синод за семейството. Докладът беше представен от Кардинал Петър Ердьо, Главен докладчик на Синода, а в него се обобщават основните насоки в дискусиите в рамките на конгрегациите през изминалата седмица, като въз основа на този доклад ще бъде изготвен и заключителният документ на Синода.

 
 
Докладът съдържа три основни акцента – вслушване в социокултурния контекст, в който днес се намира семейството; новите пастирски подходи към проблема; вглеждане в Христос и Неговото Евангелие като основа за обсъждане на темата семейството.

 
 
В началото докладът отбелязва, че семейството е „решителен и ценен” „източник на радост и изпитания, на дълбоки емоции и връзки, които понякога са наранявани”, то е „школа за човечност”, поради което на първо място трябва да бъде разглеждано в неговата цялост”. Като основни причини, водещи до влошаване на положението на семейството са посочени преувеличеният индивидуализъм, „тежкото изпитание” на самотата, „нарцистичната емоционалност”, свързана с „крехкостта” на чувствата, „кошмарът на несигурността” за работното място, както и войната, тероризма и миграцията. И в това отношение, според доклада, Църквата е призвана да принесе „надежда и смисъл” в живота на модерното човечество, като даде възможност за опознаване на „доктрината на вярата”, вършейки това „с милосърдие”.

 
 
Вглеждането в Христос „потвърждава ненарушимостта на съюза между мъжа и жената”, но заедно с това ни дава възможност да „тълкуваме брачния съюз в неговата приемственост и нови аспекти”. По отношение на двойките с развалени бракове, обясни кардинал Ердьо, трябва да бъде следван принципът на „постепенност”, който да съдържа „перспектива за приемане”, като се отчитат „несъвършените форми” на брачната реалност. „Следователно е необходимо да бъде направено духовно разграничение по отношение на съжителството, гражданските бракове, разведените и второбрачни хора, като задачата на Църквата е да разпознае в тях тези семена на Словото, които са се разпрострели извън нейните видими и тайнствени граници... Църквата се обръща към тези, които взимат участие в нейния живот по непълен и несъвършен начин, като оценява положителните ценности, носени от тях, по-високо, отколкото техните граници и недостатъци”.

 
 
Следователно налице е необходимост от „ново измерение на пастирската грижа за семейството”, която да подкрепи семената в процеса на тяхното съзряване, като например по отношение на гражданските бракове, отличаващи се със своята стабилност, дълбоки чувства и отговорност за потомството и които могат да изведат до тайнствена връзка. Често съжителството и фактическите съюзи са резултат не толкова на отхвърляне на църковните ценности, колкото отговор на практически нужди, като очакване на стабилна работа. Църквата, която е истински „Дом на Отца”, „факел, носен сред хората”, продължи кардиналът, трябва да съпровожда „с внимание и грижа своите най-крехки синове и дъщери, които страдат от наранената или загубена любов”, като възвърне тяхното доверие и надежда.

 
 
В третата част „докладът след дискусията” се обръща към „най-спешните пастирски въпроси”, чието приложение е поверено на отделните поместни църкви, в пълно общение с папата. Първо, целта на „възвестяването на Евангелието за семейството” е „не да осъжда, а да лекува човешката крехкост”. Това възвестяване изисква също така и участието вярващия – „Евангелизацията е споделена отговорност между всички Божии чеда, всяко според неговото собствено служение и харизма. Без щастливото свидетелство на двойките и семействата, това възвестяване, дори и да е правилно, има опасност да бъде разбрано погрешно или да бъде потопено в океана от думи, характерно за нашето общество. Католическите семейства сами по себе си са призвани да бъдат активни субекти на всички пастирски подходи към семейството.

 
 
Евангелието на семейството е „радост”, продължи кардинал Ердьо, поради което е нужен „мисионерски разговор”, който да не се ограничава само в рамките на възвестяването, което е „просто теоретично и без връзка с реалните проблеми на хората”. Наред с това е необходимо да се работи с езика – „Разговорът, преди всичко, трябва да бъде воден на език, който да превърне този разговор в същински и изпълнен със смисъл.. ... Това не означава просто да се налагат групи от правила, а на преден план да бъдат изтъкнати ценности, които отговорят на търсенията и нуждите включително  на хората от най-секуларизираните държави”.

 
 
От съществена важност е и подходящата подготовка за християнския брак, който не трябва да бъде разглеждан като културна традиция или социално задължение, а по-скоро като „призвание”. Целта е този въпрос да бъде изследван в дълбочина, без „усложняване на образователният цикъл”, като обучението не се ограничава само до „общите ориентири”, а се извършва чрез „подготовката на презвитерите и другите пастирски посредници” и с участието на самите семейства, чието свидетелство трябва да стои на първо място. Подкрепата от страна на църквата трябва да продължи и след брака, в този „важен и деликатен” период, в който семействата съзряват в разбирането си за тайнството, за неговото значение и предизвикателства, които следват от него.

 
 
В същото време в доклада се отбелязва, че трябва да бъдат насърчени и подкрепяни миряните, които се занимават с култура, политика и обществена дейност, за да бъдат отхвърлени факторите, които препятстват автентичния семеен живот и водят до дискриминация, бедност, изключване и насилие.

 
 
По отношение на въпроса за разделените двойки, разведените хора, както и второбрачните, Кардинал Ердьо подчерта, че „мъдрият подход е да се мисли не за едно -единствено решение, което да се основава на принципа „всичко или нищо”, а за това, че диалогът трябва да продължи в поместните църкви, „с уважение и любов” към всяко наранено семейство, с мисъл за тези, които страдат несправедливо от напускането на техния съпруг, като се избягват дискриминацията и се пазят децата: „Необходимо е в конструктивен и изпълнен с вяра дух да бъдат осмислени последиците от разделението или развода върху децата, които не трябва да се превръщат в „обекти”, за които се води борба, поради което трябва да бъдат открити най-подходящите средства, чрез които да бъде преодоляна травмата от разпадането на семейството, за да могат те да израснат във възможно най-ведрата среда”.

 
 
По отношение на създаването на процедури за признаване на анулиране на брака, Главният докладчик на Синода съобщи за направените по време на Синода предложения: премахване на изискването за двойно потвърждаване на присъдата, установяване на административен канал на диоцезно равнище, въвеждането на общ процес в случаи на явна нищожност, както и за възможността „да бъде обърнато внимание на вярата на тези, които ще сключват брак, в смисъл на валидността на тайнството на брака”. Кардиналът подчерта, че за това е необходимо подходящо подготвено духовенство и миряни, както и увеличаване на отговорността на местните епископи.

 
 
По отношение на достъпа до тайнството на Евхаристията за разведените и второбрачните, докладът описва предложенията, направени на Синода  - поддържане на досегашната дисциплина; допускане на по-голяма откритост в определени случаи, които не могат да бъдат разрешени без задълбочаване на несправедливостта и страданието; възможното „въвеждане” на покаен подход, според който тайнството може да бъде прието след като е предшествано от път на покаянието – под отговорността на диоцезния епископ – и с ясно разбиране в полза на децата. Това не може да бъде всеобща възможност, а резултат от разглеждането на всеки случай поотделно, следвайки принципа на постепеността, който взима под внимание разликата между състоянието на грях, състоянието на благодат и съответните обстоятелства.

 
 
Въпросът за „духовното общение” е бил поставен на разглеждане, но е останал открит,  поради необходимостта от по-задълбочено богословско изследване и обмисляне на въпроса за смесените бракове, както и заради „сериозните проблеми”, свързани с различната брачна дисциплина в Православните църкви.

 
 
По отношение на хомосексуалните беше казано, че те притежават „дарове и качества, които да предложат на Християнската общност” и за това Църквата трябва да бъде за тях „гостоприемен дом”. Църквата потвърждава, че еднополовите съюзи не стоят на „същата основа” като бракът между мъжа и жената и се изказва против искането на международни организации финансовата помощ за пасторите да бъде обвързана с въвеждане на регулации, вдъхновени от джендър-идеологията. Същевременно „без да се отричат моралните проблеми, свързани с хомосексуалните съюзи, трябва да бъде подчертано съществуването на случаи, в които взаимната помощ, достигаща до саможертва, е източник на важна подкрепа в живота на партньорите. Наред с това, Църквата обръща особено внимание на децата, които живеят в двойки от един и същ пол, и подчертава необходимостта правата на малолетните винаги да бъдат поставяни на първо място”.

 
 
В последната си част Докладът се връща към темата, въведена от Павел VІ в Енциклика Humanae Vitae, като се фокусира върху въпроса за откритостта към живота, дефинирана като „вътрешно изискване за взаимната любов”. Това е причина за необходимостта от развитието на „реалистичен език”, който да обясни „красотата и истината” в откриването към дара на детето, благодарение също и на „подходящото учение за естествените методи за контрол на раждаемостта”, за „хармонично и съзнателно” общуване между съпрузите във всичките му измерения. Наред с това, централно място заема образованието, в което Църквата играе важна роля за подкрепа на семейството, за да може да ги поддържа в техните избори и отговорности.
 
 
 
Кардинал Ердьо подчерта, че диалогът в Синода е бил проведен в дух на „голяма свобода и взаимно изслушване”, като припомни, че представените предложения не представляват вече взети решения, както и че дискусията ще бъде продължена с Редовния синод, който отново ще бъде посветен на темата за семейството и ще се проведе през октомври 2015 г.

 
 
Пълния текст на Relatio post disceptationem се намира на адрес: http://press.vatican.va/content/salastampa/en/bollettino/pubblico/2014/10/13/0751/03037.html



Източник: Vatican Information service
Снимка: newscattolica.it