Предвид целите на тази работа, така както са изразени в заглавието, необходимо е най-напред да бъдат очертани схематично уредбата на Католическата църква, нейното административно деление, промените му, йерархиите и поредицата на католическите йерарси в България. Изборът историята на църквата да бъде водеща линия в повествуванието цели изясняването на обстоятелствата, при които възникват множество католически общности. Изложението е опит да се обоснове една гледна точка спрямо католиците в Бълга

Написаното дотук установява отчетливо, макар и в едър план, вярвам, исторически сложилите се отлики между католиците от двата обреда. Сега повествуванието ще бъде продължено с едно по-конкретно очертание на различията между общностите верни, върху които се основавала през историята си католическата църква в България. В това отношение най-напред трябва да бъде представена най-голямата и най-устойчивата от тях, за която вече имаше случай да бъде споменато - тази, която произлязла от обърнатите пр

Текстът оттук нататък ще бъде опит да се погледне към мотивите на хората от източно-католическата общност за присъединението им към Рим, основанията за принадлежността им към църквата, превръщането й в основа на тяхната общностна идентичност. В подавляющото мнозинство на случаите на групово обръщане към унията в самото начало (60-те години на ХIХ век), винаги стои българо-гръцката черковна разпра. Върху нея, както е знайно, съществува огромна историческа литература, посветена на глобалните първ

Н. И. Милев. Католишката пропаганда в България през ХVII век. Историческо изследване. С., 1914, с. 24. Едно интересно съвременно изследване представя враждебността на отношенията между православни и католици през ХVII в. според османотурски документи (две султански заповеди до кадиятя в Берковица и кадията и мютеселима на София). Съдът бил призован да се произнесе по неправомерните действия на владиците от Софийската православна митрополия към католическото население в хаса Чипровци, към което